Лунна светлина

Лунна Светлина

Поех от моето градче,

към близкото едно селце.

Тръгнах аз по пътеката безкрайна,

радвайки се на лунна светлина-омайна.

Осветен бе пътя и бързо аз пристигнах,

селцето с помощта на лунна светлина достигнах.

Усетих камъчета, дупки, пръст...

А изведнъж във въздуха се понесе мириса на дъжд.

Седнах аз на пейка пред поле безкрайно,

летен вятър  лъхаше като чели неслучайно.

На фона на полето осветено от луната,

с лек полъх от ветрец се радвах аз на тишината.

Потънал в мисли и мечти,

времето изведнъж се заоблачи.

Светкавица видях в далечината, а след малко чу се гръмотевица...

спокойствието мое бе разсеяно от силна шумотевица.

Коте жално мяукаше в полето,

наближаващата буря бе усетило котрето.

Облаците постепенно наближаваха селцето,

пусто бе и до града шосето.

Котенцето вкъщи вече се прибра,

времето утихна, а вятъра поспря.

Отново лунна светлина изгря,

пътя към града огря.

Дон Саймън ( 03.12.2010г )