Търсих те...

Търсих те ...

Търсих те любов, пребродих планините,
търсих те от ранни нощи до зори.
Търсих те дълбоко в дълбините,
търсих те в сънищата си дори.

Мислих аз, че ще те намеря,
надежда имах до последния момент.
Сили със съдбата се опитах да премеря,
но тя ме държеше строго в своя плен.

В този свят пълен с омраза,
хората материално зависими са всестранно,
аз отдаден на емоционалната зараза,
мисля за моята любов постоянно.

Приказки съм чел, филми много гледал,
любовната емоция изпитвал съм дори.
Всеки филм до края съм догледал,
приказки любовни чел съм до зори.

Единствено с надежда явно ще остана,
никой не може любовта да оцени.
Трябва ли тази омраза да прехвана,
за да спре сърцето вече да боли ?

Този свят жесток променя те изцяло,
сърцето е студено, на парченца разбито.
Любов да дава топлото сърце е спряло,
с кръв сърцето, ледена покрито.

Дон Саймън ( 06.12.2010г.)