Търсих те...

Търсих те ...

Търсих те любов, пребродих планините,
търсих те от ранни нощи до зори.
Търсих те дълбоко в дълбините,
търсих те в сънищата си дори.

Мислих аз, че ще те намеря,
надежда имах до последния момент.
Сили със съдбата се опитах да премеря,
но тя ме държеше строго в своя плен.

В този свят пълен с омраза,
хората материално зависими са всестранно,
аз отдаден на емоционалната зараза,
мисля за моята любов постоянно.

Приказки съм чел, филми много гледал,
любовната емоция изпитвал съм дори.
Всеки филм до края съм догледал,
приказки любовни чел съм до зори.

Единствено с надежда явно ще остана,
никой не може любовта да оцени.
Трябва ли тази омраза да прехвана,
за да спре сърцето вече да боли ?

Този свят жесток променя те изцяло,
сърцето е студено, на парченца разбито.
Любов да дава топлото сърце е спряло,
с кръв сърцето, ледена покрито.

Дон Саймън ( 06.12.2010г.)

Ранно утро

Ранно утро

Събудих се с усмивка в ранно, свежо утро,
с многобройни положителни емоции в съвкупност.
Птичките сладко пееха, чуваха се и петлите ранобудни,
изпратили неотдавна лъчите лунни.

Не след малко слънцето от изток се наказа,
пътя към топлината отново ни показа.
Грейна весело с лице към нас,
хората излязоха от домовете в този час.

Едни на работа, а други на школо,
едни пеша, а други с кола.
Трети с самолет, четвърти по вода...
това бе под слънцето нашата съдба.

Ден след ден едно и също се повтаряше,
утрото път към нов ден отваряше.
Виждайки първо слънчевата светлина,
в очакване на придружаваща я топлина.

Всяко утро с надежда ни изпълва,
с късмет и щастие плановете ни да се запълват.
С аромата на силно кафе да се събудим,
работника в нас готови да пробудим.

Всеки по света различно утрото посреща,
срещу живота труден изправя се насреща.
Първите лъчи топли да ни обгърнат,
ранното утро в топъл ден да превърнат.

Дон Саймън ( 05.12.2010г )

Лунна светлина

Лунна Светлина

Поех от моето градче,

към близкото едно селце.

Тръгнах аз по пътеката безкрайна,

радвайки се на лунна светлина-омайна.

Осветен бе пътя и бързо аз пристигнах,

селцето с помощта на лунна светлина достигнах.

Усетих камъчета, дупки, пръст...

А изведнъж във въздуха се понесе мириса на дъжд.

Седнах аз на пейка пред поле безкрайно,

летен вятър  лъхаше като чели неслучайно.

На фона на полето осветено от луната,

с лек полъх от ветрец се радвах аз на тишината.

Потънал в мисли и мечти,

времето изведнъж се заоблачи.

Светкавица видях в далечината, а след малко чу се гръмотевица...

спокойствието мое бе разсеяно от силна шумотевица.

Коте жално мяукаше в полето,

наближаващата буря бе усетило котрето.

Облаците постепенно наближаваха селцето,

пусто бе и до града шосето.

Котенцето вкъщи вече се прибра,

времето утихна, а вятъра поспря.

Отново лунна светлина изгря,

пътя към града огря.

Дон Саймън ( 03.12.2010г )