Зелената Поляна
Тръгнах аз по пътя прашен,
пътя на живота се оказа страшен.
Търсих начини да бъде проходим и лесен,
но пътя на живота е бодлив и тесен.
Трудности по пътя срещам аз безчет,
към любовта се обръщам и продължавам напред.
Сили събирам и цели си поставям,
приятели и близки никога не изоставям.
Този път със снежни преспи е осеян,
вървя аз смело по него и не трябва да бъда разсеян,
защото освен бодли и увехнали цветя,
от хищници свирепи искам да се защитя.
Пътя на справедливостта със радост аз поех,
с трудности всеки ден упорито се борех,
но имах аз мечти добри,
и Господ с любов и радост ме възнагради.
Сивата картина започна да избледнява,
живота мой постепенно започна да просветлява,
видима бе посоката преодоляна,
видим бе и пътя към зелената поляна.
Там царяха светлината, любовта и топлината,
в добрите животни нямаше я злината.
Беше красиво, радваха се и цветята,
разцъфнали красиво над зеленината.
Дон Саймън ( 30.11.2010г )